|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома заспала на овчарско коляно
Бурянчице, капчице,
заспала е Бурянка (2)
на овчарюм полянка.
Овчар си я будеше,
будеше и хи думаше:
- Стани, стани, Бурянко,
да гледаме облаци. (2)
Кой е облак най-тевян,
той ще вали градушка,
и градушка, и ситен дъжд,
ще очука, очука
Борянкинем ябълка.
Борянка ги сбираше,
в поясът ги слагаше,
на овчарюм думаше:
- Късни, късни, овчарю,
от нашите ябълки.
Разболя се майка ти,
поиска си ябълка.
Не се найде ябълка,
ми се найде неранза.
Визица, Малкотърновско; инф. род. в Граматиково, Малкотърновско;
хороводна (СбНУ 65/2012, № 677).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|