|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома заспала на овчарско коляно
Боянчице, капчице!
Заспала е Боянка
във байнева градинка,
на овчаром коляно.
Овчарче я будеше:
- Стани, стани, Боянко,
да броиме облаци,
кой е облак най-тъмен,
кой ще вали градушка,
кой ще вали ситен дъжд.
Не валяло ситен дъжд,
ам валяло градушка,
па очука ябълки.
Боянка ги събираше,
в пояса ги туряше.
Разболя се майка й,
та поиска ябълки.
Не найдоха ябълки,
ам найдоха неранза.
Майка й я кълнеше:
- Мар, да се не оглавиш,
мар, да се не ожениш!
- Не кълни мене, мале ле,
ам кълни първото либе!
Яна, Бунархисарско - Турция; зап. в Ахтопол, Царевско; лятно
хоро (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1089 - "Заспала е Боянка на овчарско коляно";
=Бурин-Панайотова 1956, с. 94).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|