* * *

Мома заспала на овчарско коляно

Бурянкина майчица,
хей, джанъм, Бурянко,
тя Бурянка кълнеше:
- Дано умреш, Бурянко,
да не гледам, че любиш,
то Никола овчарят.
Бурянка я не слуша,
тя отиде в гората,
да си търси Никола,
търсила го, търсила,
че легнала, заспала,
на овчарум поляна,
край овчарско пладнище.
Овчарче я будеше
и хи милно думаше:
- Стани, стани, Бурянко,
да гледаме облаци,
кой е облак най-тевен,
кой ще лети дребен дъжд,
кой ще лети градушка,
да очука, очука,
Бурянкинем ябълка.
Бурянка хи сбираше,
в кникатата престилка,
в поясът хи туреше.
Разболя се майка хи,
легна болна в постеля,
нито яде, ни пие,
ми поиска укуска
от петровка ябълка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017