|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Караджа Донка думаше:
- Донке ле, бяло момиче,
се става девет години
откак съм за ергенувал,
откак съм овци запасъл
на къра, не бях замръкнал.
Снощи си Донке, замръкнах
на голям баир Бакаджик,
на къра, на кладенчето
и си до него полегнах.
Щом легнах, Донке, и заспах,
сладък си съня сънувах,
че дойде, Донке при мене,
че тури хляб да ядем.
Га се сепнах събудих,
тебе те няма при мене -
бял, мермер камък при мене.
Ти ли го, Донке донесе,
или помоли майка си?
Зорница, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|