* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Щом се Бога помолих,
то ми Господ помогна,
на път си либе намерих,
на конче трева косило
и както косило заспало.
Па си при него полегнах,
посегнах да го прегърна,
пусто ми сърце не даде,
не даде да го събудя.
Че ме е гидийски приспало,
то си тогиз станало,
та си у тях отишло.
Аз като се събудих,
право си у тях отидох,
та си на порти похлопах,
а то на майка си думаше:
- Я, иди мамо погледни,
кое магаре ми хлопа,
кое магаре без уши,
без уши и без опашка.
Майка й порти отвори
и на Марийка думаше:
- Не ти е, мама, магаре,
магаре без уши и опашка,
а то си е твойто първо либе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017