* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекло се, обрекло се, мари,
зарекло се, обрекло се,
Станкиното първо любе,
да не мине край Станкине,
край Станкинем равни двори.
Мина два дни, мина три дни,
стори му се, че минаха,
че минаха три години,
три години и три деня.
И той мина край Станкине,
край Станкинем равни двори.
Найде Станка двор измела,
двор измела, смет хвърлила.
Постелила рогазинка,
рогазинка във градинка,
рогазинка за дваминка,
под черешка столовата,
столовата и клоната;
че легнала, та заспала...
Отде духна силен вятър,
силен вятър от Загоре,
та разлюля черешката,
та посипа Станкиното,
Станкиното бяло лице.
Станкиното бяло лице,
по-бяло бе от цвякькьето.
Огряло я ясно слънце,
избило я ситна роса.
Драга му бе да я гледа,
мила му бе да я буди.
Той извади бяло було,
бяло було от пояса,
та хи покри бяло лице.
По-бяло бе лицето хи,
по-бяло бе от булото.
Че хи рече и отрече:
- Стани, Стано, стани, любе,
какъв хабер съм ти донел!
Че момите поскъпняли -
сама мома за хиляда,
косата хи за два града!
Пък момци поевтиняли, -
триста момци за кош плява,
за кош плява ръженина,
ръженина, просенина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017