* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Тръгна да иде по пъкьо,
косило трева за коньо, -
намери либе край пъкьо,
дека косило - заспало;
студен му камик възглаве,
троска му трева постеля,
темен му облак завивкя;
жал би ме да го събудя,
грех би ме да го прегърна,
срам би ме да го целувам.
Гърбом до него прилегнах,
тежък ме съня обори.
Либе станало, бегало
и на камика писало:
"Ей, либе, щуро, глупаво!
Коги не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?
Що си легнало зад мене?
Защо не легна пред мене,
ръка възглаве да туриш,
със друга да ме прегърнеш?
Я вземи камик от земя,
че се у глава удари!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017