|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Севдано льо, либе ле, (2)
като си ме либила,
що ми не си казала,
барем и аз да зная,
и аз тебе да либя,
и аз теб и ти мен?
Снощи легнах, та заспах,
га се от сън събудих,
пусто ми грозно без тебе,
то бял камък при мене,
пулвяк с вода разляно -
ти, либе, го донела
ти, либе, го разляла?
Севдана му говори:
- Иване ле, либе ле,
га ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Мене ме мама не пуща
деня по вън да ходя,
камо ли нощя да дойда,
камък да ти донеса,
пулвяг да ти разлея!
Войнягово, Карловско (СбНУ 46/1953, № 427 - "Вместо либе
бял камък").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|