* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекох се, мамо, закълнах се,
да не ходя, мамо, у Радини.
Сторих два дни, сторих три дни,
стори ми се три години.
Че отидох, мамо, у Радини,
бяла Рада двор премела,
двор премела и заспала
в градина, под дюлчица.
Бели цветя нападали,
с червен чембер е покрита,
от чембера по-червена,
от цветята-дваж по бяла.
Зачудих се, помаях се:
Как да си събудя бяла Рада?
Наведох се, целунах я -
събуди се бяла Рада.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017