* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспала е мома
във нова градина,
под жълта латина.
Ка я съзри момче,
чудило се момче, (2)
ка ще мома момче,
мома да събуди. (2)
Хвана момче славей,
в градина го пусти, (2)
славея да пее,
мома да събуди. (2)
Славей сладко пее,
мома се успива. (2)
Хвана момче петле,
в градина го пусти, (2)
Петле дя си пее,
мома да събуди. (2)
Пяло петле, пяло,
пяло, повторило, (2)
мома се не буди.
Па се чуди момче
ка мома да буди. (2)
Хвана агне момче
в градина го пусти, (2)
Агне да си блее,
мома да събуди, (2)
Бляло, агне, бляло,
мома не се буди. (2)
Па се чуди момче
ка мома да буди.
Леко се приближи
над руса главица,
па си тихом дума:
- Стани, моме, стани, (2)
стани, събуди се.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017