* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Станах рано, мамо бе,
преди зори,
та оседлах,
врана коня,
че му дадах,
дълго друмье.
Като слязах,
в чаирето,
найдах мома,
че косила,
кат косила,
и легнала,
та заспала.
Огряло е,
ясно слънце,
избило я,
ситна роса.
Драга ми бе,
да я гледаму,
мила ми бе,
да я будя.
Я извадих,
бяла кърпа,
та хи покрих,
бяло лице.
Та че легнах,
и я до нея,
как съм легнал,
и съм заспал.
Га се сепнах,
и разбудих,
ни момата,
ни кърпата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017