* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Нарамил Стоян, мале ле,
беглицка коса на рамо,
отиде в росно ливаде,
отиде сено да коси.
Не найде сено да коси,
ми найде малка девойка,
че е легнала, заспала
под лично дърво маслинка.
Мило му бе да я буди,
драга му бе да я гледа.
Ясно я слънце огрява
и той си сегна в пазуха,
изкара кърпа златена,
златена и кникатена,
та й лицето покрило.
Че легна и той до нея,
че легнал и той, та заспал.
Че кат се сепна, разбуди,
нема ни нея до него,
студен е камък до него.
- Т'ва не е мома, сине ле,
т'ва ми е, сине, змеица,
змеица, та омайница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017