Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отиде момко в ливаде
за конче сено да сбира.
Па намери либе легнало,
легнало либе заспало.
Росна му трева постеля,
мрамор му камък възглаве,
тъмен му облак завивка.
Грях го бе да го събуди,
срам го бе да го прегърне,
гърбом до него легнало.
Рипнало либе станало
и на камъка писало:
"Като си толкоз хубаво,
защо си толкоз глупаво,
кога не знаеш да любиш,
защо се барем захващаш?"
Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|