|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Тодоро льо, любе ле,
като ме си любела,
що не ми си казала,
и я тебе да любя,
и я тебе, и ти - мене,
ам залюбих това харо,
това харо омразно!
В пътя да го пресрещна,
селям да му не взема,
ни да взема, ни да дам!
- Снощи легнах, та заспах,
на сън ми се присъни,
че ми лежиш на ръка,
на ръчица - десница.
Га се сепнах, разбудих,
няма тебе при мене -
студен камен до мене!
Рекох да те прокълна,
па ми сърце не даде -
че си един у майка,
и питумен у баща!
Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 59, № 47 - "Залибил
старо харо"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|