|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отидох, мамо, в ливади,
за конче сено да кося;
тамо си либе заварих,
легнало либе, заспало.
Косено сено - постилка,
мермер му камък - възглаве,
алено кърпе - завивка.
Срам бе ме да го погледна,
грех бе ме да го събудя.
Па легнах гърбом до него,
легнал съм, мамо, заспал съм.
Кога от сън се събудих,
либе станало, бегало
и на камъка писало:
"Любенце щуро, глупаво,
кога не знаеш да любиш,
защо се, либе, закачаш?"
Струпец, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|