|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отидох в росни ливади,
за конче сено да коса.
Като си тамо отидох -
намерих либе легнало,
легнало либе, заспало.
Косено му сено - постилка,
мермер му камик - възглаве,
шарено кърпе - завивка.
Срам бе ме да го погледна,
грех бе ме да го събудя.
Полегнах близо до него.
Легнал съм, мамо, заспал съм.
Кога се, мамо, събудих -
либе станало, бегало,
на мермер камик писало:
"Либенце щуро и глупаво,
като не знаеш да либиш,
защо се барем захващаш!?"
Струпец, Врачанско (Манкова 2012, № 7.47).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|