* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Девойко, девойко, моме църнооко!
Не стой спроти мене, изгореф за тебе!
- Гори, лудо, гори, гори да изгориш,
гори да изгориш, пепел да се сториш!
Майка не ме дават, оти си сиромах,
оти си сиромах, оти кукя немаш.
- Девойко, девойко, моме църнооко!
Ти не гледай кукя, тук гледай юнака -
юнак куки правит, той куки разсипвит.
Девойко, девойко, моме църноооко!
Денье ми те гледам, ноке те сънувам
на мека постеля, на деснава ръка,
на мека перница, во десна пазува.
Та си се разбудвам, тебе те побарвам,
кога те побарвам, тебе не те найдвам,
на постеля велям: "Постельо пустино,
камо ти момето?"-Пернице й велям:
"Перницо треснатице, камо ли момето?
Сега тува беше на десната ръка,
на деснава ръка, до десна пазува."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017