 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Станчо Тодоро думаше:
- Тодоре ле, Тотке ле,
изгори ме, либне ле!
Като не си ме рачела,
че оти не си ми казала,
подире ти да не дохождам,
да си не губя денете,
денете, още нощите.
Ден се за ден минава,
ала нощите не могат.
Аз снощи легнах да заспах,
насъне ми се присъни,
че ти си, Тотке, въз мене.
Като се от сън събудих,
тебе нямаше при мене.
При мене беше бял камък,
бял камък, бял самороден.
Станчов хан, Дряновско; хороводна (Стоин-ССБ 1931, № 2142).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017