|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Иди, Раде, на вода!
- Не ща, мамо, да ида.
Снощи, мамо, отидох,
по на горно геранче.
Там заварих, завтасах,
мойто любе заспало,
под червена ябълка,
под зелена лиляна.
Ябълката цъфтеше,
лиляната ресеше.
Лихен вятър духаше,
бяло цвете брулеше,
на лице му падаше.
Лице му се белей,
хем белей, кървей.
Рекох да го възбудя,
пък ми сърце не даде,
оти е един у мама.
- Раде, мари, вземи го!
Да не ходи да търси,
като агне за майка,
като овчар за стадо.
Стамболово, Хасковско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|