* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Юнак ми се хвалба хвали,
ча на сън леко спие,
и кой да дойде, то усеща.
Отде го дочу малка мома,
малка мома Ангелина,
да му се й захвалила, накапала,
да у гърди беше удрила:
- Нека, нека, бре, лудо-младо,
нека зайде тузи ясно слънце,
да огрее, бре, месенчина,
месенчина за пътнина,
я мартири дребни звезди!
Още речта не дорече,
беше зайдело ясно слънце,
да огрела месенчина.
Стана мома да отиде,
да се скачила на одирот.
Що се тихом качуваше,
дури одирот се люляше,
пак се лудо не се разбуди...
Сопаша му алов пояс,
разпекна му петелките,
изкара му кемер кеся,
изброи му дребни аспра,
изкара му мошамата,
изброи му жълти флорини,
пак се лудо не се разбудило...
Стана мома да отиде,
да отиде у градината,
у градината босилекот,
да набери дребен босильок.
Натопи го студна вода,
умия му бело лице,
пак се лудо не разбуди.
Скрихом му се е насмеяла:
- Чуйте, малко и големо,
че юнак се хвалба хвали,
че на сън леко спие.
Тогаз лудо се разбуди,
той га виде, що кье види -
малай мома права стои,
малай мома Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017