* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Стоян майци си думаше:
- Мор, мане, мор, мила мане,
откак си конче бях купил,
навън го не бях изкарвал;
снощи го навън изкарах,
къмто нашите ливади;
намерих сено косено,
косено и оставено.
Аз си кончето напоих,
дадох му сено да яде;
кога навътре отидох,
намерих мома заспала,
със червен чумбер прикрита.
Аз й очите пооткрих -
лице й бяло, румено,
ситен я бял пот побило...
Свидна ми й да я събудя,
мила ми й да я целуна...
Че й лицето позавих,
че си до нея полегнах,
че съм спал три дни и три нощи;
кога се от сън събудих -
няма никой при мене,
студен камък до мене
и вихрите ветрове...
Станах, конче възседнах,
у дома, мамо, да дойда.
Като си в пътя минавах,
на чардак мома седеше
и на майка си извика:
"Я излез, мане, да видиш,
какво магаре в път мина -
намери сено косено,
не знае сено да яде;
намери вода изтеглена,
не знае вода да пие!..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017