|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Болен да бях се разболял,
на пазар да не бях ходил,
не бих видял там момиче,
на чемшир порти заспало,
с бяла си е кърпа покрило,
бяло си лице румено!
Милно ми й да го събудя,
дваж по-милно да замина!
Гледах я, мамо, гледах я,
не рачех да я събудя!
Че си слязох от кончето,
че си легнах до нея,
въздъхнах си, продумах й:
- Момиченце, вакла моме,
вакла изгора на батя!
Че се момиче събуди,
хем подскочи, хем извика!
Прегърна ме с бели ръце,
завърза ме с черни очи,
черни очи маслинови,
упои ме със сладка уста,
сладка уста - малинова!
Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|