|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи си ходих на врис на вода,
тамо си найдох мома заспала;
мило ми беше да я разбудя,
драго ми беше да я порука,
на именцето, на Фатменцето.
Па лю си откърших от явор вейка,
та я потопих във студна вода,
па си попръсках мома заспала.
Рипнала ми е мома Фатмея,
рипнала ми е права на нога,
па си ме люто Фатме прокълна:
- Вай бре, юначе, лудо, та младо,
да ти изсъхнат белите ръки,
дето му пусна не похалана,
не похалана, не побарана.
Слащен, Неврокопско, дн. Гоцеделчевско; зап. Иван Кюлев, 1933
г. (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5737> 11.07.2017).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|