|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Станко ле хубава!
Слезнах доле у поле
на коня трева да бера,
найдох трева набрана,
набрана и нажнана;
край тревата кладенец
и до кладенец девойче -
како си брало, заспало,
сос тенко се кръпче покрило,
ситна го роса избило,
како петровска ябука,
како летна любеница.
Прийдох да го целувам,
па го кажаа сираче,
пусто ми сърце не даде!
Кога ме мама промене
у айтенската кошуля,
у чохеното елече,
у аловото куметче,
аз тогай кье го целувам!
Щипско-Кочанско - Македония (Шапкарев 3/1972, № 994 - "Станка
и момче"; =БНТ 6/1962, с. 343; =БНПП 5/1983, с. 118); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|