|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Тодор на Тотка думаше:
- Тотке ле първо любе ле,
като не си ме искала,
защо не си ми казала
да не си губя дените,
дените, любе, нощите?
Снощи си, Тотке, замръкнах
на Рила Стара планина,
там съм, любе ле, задрямал,
девет съм съня сънувал.
Тебе във съня сънувах,
че ти си дошла при мене.
Кога се от сън събудих,
тебе те няма при мене,
бял студен камък до мене.
Ти ли го, Тотке, донесе
тоз камък, Тотке, при мене.
Тотка на Тодор думаше:
- Любе Тодоре, Тодоре,
мене ме мама не пуща,
сама по двори да ходя,
че в гората си да дойда,
на тебе камък да донеса!
Сеймен, Чорленско - Турция; зап. в Чулфа, дн. Сушина, Преславско;
хороведна (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1353 - "Събудил се от сън - студен камък до
него").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|