* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Мар' Стаймено, Стаймено ле,
гиди агне галено!
Тръгнала е Стаймена ле
на кон трева да реже.
Па е резла, що резла ле,
дремка си я нападна.
Де я видя овчарче ле,
па я хвана за ръка,
разкопчи й копчето ле,
пак се мома не буди,
разпаса й колана ле,
рипна мома да бега.
Съпена я къпина ле,
а овчар й думаше:
- Дръж, къпино, не пускай ле,
на теб ще е полата
на теб ще е полата ле,
на мен ще е момата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017