|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Стоянке ле, любе ле,
ти като си ме любила,
що не си ми казала
и аз тебе да любя,
и аз тебе и ти мене.
Снощи седнах хляб да ям,
първа хапка приседна,
пак повторих, пак приседна,
ах, че си легнах, че заспах.
Насън ми се присъни,
че ти лежиш до мене.
Ах че се стреснах, събудих,
пусто, празно без тебе,
студен камък до мене.
Ти ли си го сложила?
Стоянка дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
мене ме мама не пуща
вечер за вода да ида,
камо ли у вас да дойда
камък да ти донеса!
Самуил, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|