|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Месечинко ле, роднинко,
роднинко, леле роднинко,
що зарана ле захадаш?
- Коня ми е до чаиря,
чаиря ми е заключен,
ю мома ми е отключа...
Дълбоко си е заспала,
рукам, рукам - не чуйе!
Откопчих хи ле копчето,
пак си мома ле не чуйе!
Откопчих хи ле гердане,
пак се мома ле не буди!
Откопчих хи ле коланя,
пак се мома ле не буди!
Съпасах хи ли скутника,
пак се мома ле не буди!
Съпасах хи ле пояса,
пак се мома ле не буди!
Искарах хи ле пръстеня,
пак се мома ле не буди!
Пърсна мома ле да бяга,
по зелено ле ливаде,
Юнак хи се ле молеше:
- Постой, моме ле, не бягай!
Закачи я къпина.
юнак хи се молеше:
- Дьржи къпинко, не пущай,
тя е моя, пак моя, пак моя!
Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция (СбНУ 50/1963, № 70 - "На
ливадата"); копче - пояснено от записвача: "сребърно кръгче, полуиздуто,
с кукички за закопчаване яката на женска риза, с 5-6 сребърни верижки, дълги до
50 см, които се прикачват за пояса с друга кукичка; скутник - престилка".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|