|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Тодорке ле, либе ле,
като ми си любила,
що не си ми казала
и аз тебе да любя
и аз тебе, ти мене.
Тодорке ле, либе ле,
снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си при мене легнала,
ръчица си метнала
връз юнашка снажица.
Кога се трепнах, събудих,
празно място без тебе,
студен камък до мене.
Тодорке ле, либе ле,
ти ли ми го донесе,
та го при мене остави?
- Байчо ле, байо Иване,
мене ме мама не пуска
денем по пътя да ходя,
дилми нощем да дойда,
камък да ти донеса,
при тебе да го оставя!
Ракитово, Велинградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|