|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Леле, Бойо, бела Бойо!
Бела Бойо вада копа, вода мами,
вода мами, цвете вади.
Там' дек' копа, там' дек' мами,
там' га дремка нападнало.
Погледнала е, подзаспала,
покрила си лицето
с тенка бела махрама.
Де помина лудо-младо,
стои лудо, та се чуди -
или мома да разбуди,
или лице да целива?
Та се мома не разбуди.
На Богом се верно моли:
- Ой ти, Боже, мили Боже!
Я подухни тихин ветер
и зароси дребна роса,
да наросиш моминото,
моминото бело лице,
белке мома кье разбуди?
Де подухна тихин ветер
и зароси дребна роса,
те нароси моминото,
моминото бело лице,
прегърна га, целива га,
тогай мома разбуди се.
Просеник, Серско - Гърция (Веркович 1860, № 127; =Верковиќ 1/1985,
№ 127).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|