|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Идам, ходям од града, я, Маруше,
стретов моме в ливада,
за кон трева береше;
како брало, заспало,
трън постеля постлало,
камен зглавье си клало,
со трева се покрило.
Преидов да го целивам,
пърсна моме да бега.
- Постой, моме, не бегай,
ти си мое, па мое -
синокь бев кай татка ти,
тебе те пръстенуав,
вечер кье те стройосам,
в неделя кье те вземам.
сватба кье си напраам.
Прилеп - Македония (СбНУ 2/1890, с. 32; =Цепенков 1/1998, № 29
(67); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|