|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Тодорке ле, либе ле, като си ме либила,
като си ме либила, що не ми си казала,
що не ми си казала и аз тебе да либя,
и аз тебе да либя, и аз тебе, ти мене.
Снощи легнах, та заспах, каква съня сънувах!
При мене си легнала, дясна ръка метнала,
дясна ръка метнала на юнашка снажица.
Аз се стреснах, събудих - тебе няма при мене,
тебе няма при мене, студен камък до мене.
Тодорке ле, либе ле, дали ти го донесе,
дали ти го донесе, при мен си го сложила?
- Бре Иване, Иване, Иване, луда гидийо,
мене ме мама не пуща деня по двор да ходя,
камо ли нощя да дойда, камък да ти донеса,
камък да ти донеса, при тебе да го положа!
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна; хороводна
(Върбански 1910, № 383 - "Сън"); всички стихове се повтарят.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|