|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Тодоро ле, любне ле,
бял, червен трендафил,
като си ме либила, (2)
що не ми си казала
и аз тебе да либя,
и аз тебе, ти мене.
Снощи легнах та заспах,
каква съня сънувах!
При мене си легнала,
дясна ръка метнала
на юнашка снажица.
Аз се стреснах, събудих
тебе няма при мене,
студен камък до мене.
Тодорке ле, либе ле,
дали ти го донесе,
при мен си го сложила?
- Бре Иване, Иване,
Иване, луда гидийо,
ме не ме мама не пуща
деня по двор да ходя,
камо ли нощя да дойда,
камък да ти донеса,
при тебе да го положа!
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна (Кауфман-НПБУМ
1/1982, № 302 - "Сънувал я до себе си"); сверен с Върбански 1910, №
383.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|