|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи отидох, мале мо,
на зелената могила,
на конче сено да кося;
че каква вара заварих -
едно момиче на пътя
всякакво й цвете набрало,
увило й китка размесна,
седнало и задрямало.
И аз до него поседнах,
поседнах и си задрямах;
кога се стреснах, събудих
него го няма при мене.
Аз си кончето възседнах,
та че покрай тях заминах.
То си в градинка седеше,
на гергеф ръкав шиеше
и на буля си думаше:
- Я излез, бульо, да видиш,
какво магаре в път минва.
Не знае либе да либи,
не знае цвете да взима
от малки моми подявки.
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна (Върбански
1910, № 122).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|