|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отидох в росно ливадье
да сбирам сено зелено,
там си либето заварих,
зелено сено косило,
както косило заспало,
мермер му камък подложка,
зелена трева постелка,
синьото небе завивка.
Чудя се, мамо, мая се,
как да си либе събудя.
Грех ме е да го целуна,
мило ми й да го оставя,
че легнах гърбом до него,
както съм легнал, тъй заспал.
Кога се от сън събудих,
проклето либе, нема го.
Студен си камък вземало
и го до мене сложило, (2)
и на камъка писало:
"Като не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?"
Полско Косово, Беленско; като събират сено (СИБ 1/1962, № 633
- "Не знае мома да люби"; =БНТ 13/1965, № 91 - "Отидох в росно
ливадье").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|