|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Слънцето трепти, ще зайде,
любе ми на друм заспало,
студна му земя - постилка,
прека престилка - завивка.
Жал ми бе да го замина,
жал ми бе да го отмина,
та легнах гърбом зад него.
Страх ме бе да го целуна, (2)
грех ме бе да го прегърна.
Кога се заран събудих,
мермерен камък зад мене
и на камъка пишеше,
че не знам любе да любя...
Пиргово, Русенско; седенкарска (СИБ 1/1962, № 696 - "Отишла
си, защото не знаел любе да люби").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|