* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Стоянке ле, либе ле,
като си ме любила
що ми не си казала
и аз тебе да любя
и аз тебе и ти мен.
Стоянке ле, либе ле,
снощи легнах та заспах
на сън ми се присъни
че си до мене легнала
дясна си ръка метнала
на мойта снага юнашка.
Стоянке ле, либе бе,
трепнах та се събудих,
тебе няма до мене
студен камък до мене.
Стоянке ле, либе ле
ти ли ми го донесе,
та го край мене остави.
Стоянка Георги думаше:
- Либе ле, Георги, либе ле,
как ще при теб дойда
камък да ти донеса
край теб да го оставя!
Либе ле, Георги, либе ле,
нали знаеш либе ле,
мойта майка мащеха
никъде не ме пуска, -
ни с момите на хоро,
ни с невести на кладенци,
дилки при теб да дойда,
студен камък да ти донеса!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017