|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Шетале, ми се шетале
до три юнаци бекяри
по тийе бахчи широки,
под тийе сенки високи,
на тая трева зелена,
край тая вода студена.
- Пиле! Како сум си шетало
аз така сум си заспало,
голем сън сум си видело,
моме на ръце ми лежеше,
пиле! Како камен ми тежеше,
во пазуа ми дишеше;
вардеф да н' си го отпушчам!
Кога аз си се разбудиф,
моме на ръце си не найдоф;
голема жалба си видоф,
търнаф да си се операм!
Дружината ме фатиха:
- Хай, море, лудо и младо,
зашчо кье си се опериш,
за тоз моме хубаво?
(...)
Охрид - Македония (Шапкарев 3/1972, № 879 - "Момче заспало
и моме насъне").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|