|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Отидох в росно ливаде,
за конче трева да кося,
тамо си либе заварих,
легнало либе, заспало -
мермер му камък възглаве,
ален му пешкир завивка,
като малко птиче в гнездо,
като малко агне в полето.
Мило ми бе да го погледна,
жал ми бе да го събудя.
Па легнах гърбом до него,
тежка ме дрямка налегна;
кога се от сън събудих,
станало либе, бегало,
и на бял камик писало:
"Либе ле, либе глупаво,
като не знаеш да либиш,
защо се барем захващаш?"
Негушево, Елинпелинско; седенкарска (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=1408>
11.07.2017).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|