* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Отидох в росни ливади
на конче трева да косим;
намерих либе в ливади, -
дето косило, заспало.
Мрамор му камък възглаве,
троскот му трева постилкя,
ален му килим завивка,
ситна го роса избило.
Жал ми бе да го замина,
жал ми бе да го целуна,
а легнах гръбнос към него,
сладък съм сънец заспало.
Кога се ази събудих,
либе от при мен станало,
станало и е бегало
и на камика писало:
"Либе ле щуро, глупаво,
като не знаеш да либиш,
що ли се, либе, нафачаш!
Що си ми легло зад мене,
та не си легло пред мене,
десна ми ръка възглавье,
с левата да ме прегърнеш,
два пъти да ме целунеш!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017