* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Откак съм конче аз ковал,
навън не съм го извеждал,
таз сутрин конче изведох,
синьо го седло оседлах, (2)
в росно ливади отидох.
Там си заварих, заварих
и мойто любе там беше,
зелено сено сбирало,
сбирало и е заспало.
Аз да я, холам, събудя,
грешно ще дойде от Бога,
аз да я, холам, целуна,
срамно ми дойде от хората,
а най си легнах до нея,
кога се от сън събудих,
студена плоча до мене
и на плочата пишеше:
"Кога не знаеш да любиш,
със мома не се задявай!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017