* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

- Русанке ле, Русано,
Русанке ле, либе ле,
като си ме любила,
що не си ми казала?
Що не си ми казала
и я тебе да любя,
и я тебе, ти мене.
Снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си до мен легнала,
десна ръка метнала
на юнашка снашица.
Кога се от сън събудих,
тебе те нема при мене,
студен камък до мене,
ти ли камък донесе,
ти ли си вода подляла?
- Абре, Илия гидия,
моойта майка мащеха,
она ме денем не пуща
за водица да ида,
та кам ли пък нощем,
нощем при тебе да дойда,
камък да ти донеса,
вода да ти подлея!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017