* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Я вчера ходих, мале ле,
на най-горното кладенче
кончето да си напоя,
кончето - аджамийчето.
Та там найдах, заварих
моето първо любовье,
че е легнало, заспало,
заспало, сън заюснало
под благушка ябълка.
Ябълката цветеше,
цвякькье хи се ронеше
по скукькье хи падаше.
И я се, мале, наведах
да я бацна по лице,
пък кя ме люто прокълна:
- Да даде госпокь, любе ле,
да дойде ляцка - проляцка,
гората да се разлистне,
млади хайдукькье да тръгнат,
хайдукькье да те заловят
и да те, любе, преведат
край наште равни дворове.
Я ще на двори да стоя,
ти ще ми вода поискаш
устата да си разквасиш.
Я ще ти река, любе ле:
"Немаме вода, любе ле,
стомната ни се строшила,
водата ни се разляла!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017