* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Зарекло се Станиното,
Станиното първо любе
да не мине край Станкини,
край Станкини в махалата,
в махалата равни двори,
стори два дни, стори три дни,
стори му се три години.
И той стана, па отиде,
найде Станка в градинчица,
в градинчица под дюлчица,
че легнала, та заспала.
Драго му бе да я гледа,
мило му бе, да я буди.
Той си всегна в десна джеба,
та извади бяло було,
та хи покри бяло лице.
Та че легна покрай нея.
Га се сепна, та събуди,
ни момата, ни булото...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017