* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Щото се Богум помолих,
туй ми Господ спомогна -
на път си либе намерих...
На конче трева косило
и както косило, заспало;
дребен го потец побило,
с ален се й тюлбен прикрило.
Кат го видях, бе кардаш,
аз при него отидох,
поседнах да си почина.
Коги го ази съгледах -
гърлото му се бялнало
от ситен-дребен маргарит,
гърдите му се жълтеят
от тези жълти жълтици.
Па си при него полегнах,
посегнах да го прегърна -
пусто ми сърце не даде...
Че ме й гидийско приспало...
То си тогиз станало,
та си у тях отишло.
Аз се тогиз събудих,
прегръщах трева зелена,
целувах мермер камъни...
Право си у тях отидох,
та си на порти похлопах,
а то на майка си думаше:
- Я иди, мале, погледни,
кое магаре ми хлопа,
кое магаре без уши,
без уши и без опашка!
Майка й порти отвори
и на Марийка думаше:
- Не ти е, мама, магаре,
магаре без уши и опашка,
а то си й твое първо либе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017