* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Павел мами стадо през ливади,
дос, дос, дос, бела Недо,
през ливади, през Станини двори,
у сред двори мома Стана спала.
Влезна Павел у мала градина,
та откина два стръка босилек,
шибна Стана през белото лице,
богме, Стана ни чуе, ни хае.
Влезна Павел у мала градина,
та откина дункя меризлива,
та удари Стана по главица,
па се Стана от сън не събужда,
богме, Стана ни с нога, ни с ръка.
Наведе се Павел да я цуне,
тогай се е Стана събудила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017