|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Снощи си, мамо, азе заминах,
от Ловеч града, мамо, голяма, (2)
от ловешката, мамо, нахия.
На път си, мамо, найдох либето,
зелено сено, мамо, пластило (2)
на зелен откос, мамо, заспало. (2)
Ситна го роса, мамо, побило.
Мило ми беше да го събудя,
дваж ми по-мило да го замина.
Край него, мамо, аз си полегнах,
малко съм нещо, мамо, позаспал, (2)
от пладне, мамо, до икиндия.
Коги се, мамо, от сън събудих,
до мене нема, мамо, либето. (2)
Край мене пънче, мамо, кръточе.
Торос, дн. Лазар Станево, Луковитско; на сенокос и на пластене
(Стоин-ТВ 1928, № 1347; =НПЛов. 1970, с. 788 - "Намерил мома заспала, мило
му да я събуди - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|