* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Пошло лудо коня да напое,
коня да напое на новите чешми.
Тамо найде мома, малка мома,
дека спие под белата лоза.
Юрва листо от белата лоза,
потопи го ув студната вода,
повдигна й тульбен от лицето,
попръска го по белото лице -
пак не се мома разбудила,
пак не се мома разтрегнала.
Изкара й колба от ръката,
пак не се мома разбудила,
пак не се мома разтрегнала.
Изкара й пръстен от ръката,
пак не се мома разбудила,
пак не се мома разтрегнала.
Отвърза й гердан от гърлото,
тогай се мома разбудила,
тога се мома разтрегнала.
Та га хвана йоно за ръката,
та га качи йоно на конята,
та га носи йоно дури дома.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017