Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
Много ми мамо подража,
кончето да си разиграм
по това поле Добричко
Че си кончето обяздих,
че си на конче възседнах,
че си полето обходих,
нийде ми дърво в полето.
По пладне, по икиндия
съгледах мало девойче,
легнало, та е заспало -
снопето му е постеля,
сърцето му е възглаве.
Много ми мамо домиля,
че си кончето позапрях,
че си с кончето постоях,
сенчица да му направя.
Крумово, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|