* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспа лудо на ливада,
на ливада, на край вада;
насън му е мома дошла.
Разбуди се лудо-младо,
нема мома, нема врага...
Та си бръкна у джебове,
та извади остри ножи,
остри ножи да се боде...
Сопази го стара майка:
- Нимой, синко, не боди се -
ене мома у градина,
на свилено полегнала,
до глава ву зелен бърдак,
у бърдако остра китка!
Дохвани се до два колца,
та прерипи до три плета,
та отиди край момата,
та ву вземи росна китка
и разсипи студна вода.
Мома го е усетила
и на лудо си говори:
- Ако ми китката взема,
я кю друга да наберем,
ако бити от коприва;
я кю вода да наточим,
ако бити от топило!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017